АКО ТИ СИ ОТИДЕШ,
моят свят ще се свие от болка,
ще е малък светът ми

На разсъмване светлите мигове
пред компютъра срещам сама.
Мойте хора любими - щастливо -

Аз все така нетърпелива
очаквам предстоящето.
Дали ще ми донесе спокойствие

Питам и разпитвам те често,
какъв е вкусът на тишината?
След размисъл над неизвестното,

ИМА И ХОРА ТАКИВА:
 
Жадуват една любов с душата си,

И  ВСЯКА ВЕЧЕР ОЧАКВАМ БОЛКАТА...
Да беше силна,
щях да плача, да я изплача.

След работния ден се прибираш -
впиваш в мозъка думи бодли.
Не разбираш ли, как не разбираш,

Ослепяван от слънце свистящо,
сякаш някакво истинно чудо,
моят свят е едно настояще,

Усмихни се! - ти молиш ме пак
в мен със поглед невиждащ загледан.
Мой добър и невинен хлапак,

    "Целувай винаги със очи отворени,
                                      че за истинската любов е нужна светлина."
                                                                              /И.Богомилова/

След нас остава празно,
когато си отиваме...
Стаите мълчат, избистрени от тишина,

От мен нищо не искаш, аз не ти го предлагам,
но плащаме всичко със лихвите.
Ти чувстваш ме близка, аз говоря ти благо,