Дай да правим любов на открито,
върху тези цъфтящи поляни.
А край нас да ухае на жито

"Не ме е страх от приятелите ми, в най-лошия случай те могат  да ме предадат... Не ме е страх от враговете ми, в най-лошия случай те могат да ме убият... Страх ме е от равнодушните, защото благодарение на тяхното мълчаливо съдействие на ...

Зад завесата тръпна в очакване-
твоят път не минава от тук.
Само стъпки на чужди и някой

Покрай дома ми бързо минаваш,
а вратата му е заключена.
Не чукаш, дори и не спираш,

Някой ме гони в съня ми,
някой след мене подтичва.
Блъска ме в пропаст без дъно,

Как да те забравя?
Слънцето отново сви зад хоризонта.
Палави светулки пръснаха жарава

Върху белия свят и днес нищо ново.
Сутрин слънцето ни спасява от малката смърт.
И усетим ли слабост, загърбваме словото.

Тази вечер Земята е перла
във седефената мида на вселената.
Осветяват я спътниците-фенери,

Ако можеш да хванеш вятъра,
да вземеш тоя луд непокорник в плен,
ако можеш да го върнеш на земята -

Младолик и зъл месец
над съня ми се спуска
и ме гали със устни...

/по Дора Габе/
Почакай, слънце, не изкарвай
в небето ладията бяла.

Като черно петно върху тъмния есенен свод,
хвърлил е свойта въздишка бетонен заводски комин.
Задушава се, гърчи се нашият крехък живот,