На света аз живея отдавна
и отдавна по него се скитам.
Сбирах в себе си мъдрост и слава,

Има думи,
които не бива да бъдат изричани,
както не трябва да се докосва

За малко време много преживях -
познах какво е и любов, и завист.
Обиквах и намразвах този свят,

Старо дърво и парченце хартия,
някакво име и дата на смърт...
Толкова лесно ли стигаме ние

            Има дни, в които очакването ми е по-силно от болка. Тогава секундите, минутите и часовете губят смисъла си и образуват странна плетеница от Време.
            Тогава идваш ти и тъмнината става бяла.
            Докосваш ме - и ...

Когато нощем птиците заспиват,
едно момиче тръгва през света
да търси безутешно, мълчаливо

Една щастлива улица заспива
в съня си сбрала шумната умора.
И само в тишината лик не скрива

 
                                 В памет на П.Дубарова
Дъждът пристига с мократа си пазва,