Нощ на лилавия шепот -
аз съм негалено цвете.
Бури ме тласкат свирепо

…И изригна вулкан,
лава бе разпиляна.
Бог осъмна пиян,

Свери часовник вечността
с уханието на жасмин.
В цвета му скрита е нощта,

Пътува върху Млечния ни път
една огромна, Слънчева карета,
а хиляди съзвездия блестят

Вину от глухарчета лудна
във стомна и прекипя.
Сред белите нощи будна

Творенето е действие самотно...
И по-самотно даже от смъртта.
Понякога побира се в окото