Палавото Анче
купи си бананче.
После за закуска

В кристал побрах аз цялата вселена,
чрез който миг от вечността ти подарих.
В гората зов на влюбени елени

В неделната вечер
със вятър пиян,
от теб съм далече,

Във горичка оголяла,
на тревичка побеляла,
върху нежна паяжинка

 
С глас нощем галиш ме, шепнейки
в мрака на тъмната доба.

Какво един в друг ни привлича?
Теб – моят характер мъжки,
с чувствителността на момиче.

 Девойката отпи вода –
небесна, бистра, кладенчува.
Помръдна с устни, обеща,

Вчера дракончето Цецка
тръгна на градина детска.
Със усмивка на вратата

                  „Отваря се небесната врата,
                   каквото пожелавам, става мое…”
                                           Бистра Малинова

Светулка лятна е заспала
 във чашката на зимно цвете.
 От щастие е побеляла,

Не донасяй от зимата сняг през юни.
Тогава още омайничета цъфтят.
Нощите светли са и толкова лунни,