Зад завесата тръпна в очакване-
твоят път не минава от тук.
Само стъпки на чужди и някой

Покрай дома ми бързо минаваш,
а вратата му е заключена.
Не чукаш, дори и не спираш,

Някой ме гони в съня ми,
някой след мене подтичва.
Блъска ме в пропаст без дъно,

Как да те забравя?
Слънцето отново сви зад хоризонта.
Палави светулки пръснаха жарава