Малко свитичък, малко безличен,
може би редом с тебе върви.
Не обича словата епични,

В тази бяла до влюбване нощ,
топли бъдникът нашта камина.
Резнат само от някакъв нож,

Още съм пленник на лятото,
нашето, с бързия вятър,
дето в косите ни шепнеше