Водата тази нощ е огледало -
ни вятър лек, ни пенести талази.
Огромното пространство е заспало

Тая бяла, единствено твоя стена!
Тя е тънката нишка на твойта надежда.
И системата капка по капка отрежда,

На двора под голямата асма,
прикрила с листи гроздове незрели,
аз чакам да се върнеш у дома

След като веднъж се разминахме,
трябваше небето да се продъни,
да настъпи безнадеждна и люта зима,

В пряк контакт с планината Кожух,
създал е Господ парченце от Рая.
Днес тук още незрящия дух