Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Ноември, 2010 г.
19.11.2010 19:12 -
Една спокойна нощ
Тази вечер Земята е перла
във седефената мида на вселената.
Осветяват я спътниците-фенери,
във седефената мида на вселената.
Осветяват я спътниците-фенери,
19.11.2010 13:39 -
Безсилие
Ако можеш да хванеш вятъра,
да вземеш тоя луд непокорник в плен,
ако можеш да го върнеш на земята -
да вземеш тоя луд непокорник в плен,
ако можеш да го върнеш на земята -
15.11.2010 06:39 -
Предесенно
Младолик и зъл месец
над съня ми се спуска
и ме гали със устни...
над съня ми се спуска
и ме гали със устни...
13.11.2010 06:38 -
Почакай, слънце
/по Дора Габе/
Почакай, слънце, не изкарвай
в небето ладията бяла.
Почакай, слънце, не изкарвай
в небето ладията бяла.
12.11.2010 18:43 -
Като черно петно върху гладкия есенен свод
Като черно петно върху тъмния есенен свод,
хвърлил е свойта въздишка бетонен заводски комин.
Задушава се, гърчи се нашият крехък живот,
хвърлил е свойта въздишка бетонен заводски комин.
Задушава се, гърчи се нашият крехък живот,
12.11.2010 10:42 -
Ако някога все пак изчезна
Ако някога все пак изчезна
и премина във друга нетрайност,
ако моето слънце залезне,
и премина във друга нетрайност,
ако моето слънце залезне,
12.11.2010 08:28 -
Пълен с тънкия мирис на фрезия
Пълен с тънък мирис на фрезия,
въздухът свежо трепери.
Смигва хитро лунният резен
въздухът свежо трепери.
Смигва хитро лунният резен
11.11.2010 20:50 -
Любовна нощ
Разтреперан и жаден за ден
шепне залезът думи красиви.
Тази нощ наша е - вземай от мен!
шепне залезът думи красиви.
Тази нощ наша е - вземай от мен!
11.11.2010 15:44 -
Ти и Тя сте ми тихия пристан
Ти и Тя сте ми тихия пристан,
ням покой сред окото на бурите.
Скрито-явно била съм орисана
ням покой сред окото на бурите.
Скрито-явно била съм орисана
11.11.2010 05:43 -
Изкачвам се на Времето по хълма
Изкачвам се на Времето по хълма,
задъхвам се, препъвам се и страдам.
На хълма чака ме най-ярко съмване -
задъхвам се, препъвам се и страдам.
На хълма чака ме най-ярко съмване -
10.11.2010 21:56 -
Имам път, а не знам накъде
Тънък мраз се прокрадва във вените,
имам път, а не знам накъде?
Трови въздухът дъх на бадеми
имам път, а не знам накъде?
Трови въздухът дъх на бадеми
10.11.2010 15:25 -
Бели мисли
Полека си тръгва нощта,
сбрала в шепи звездни пендари.
Във полузрака й странни места
сбрала в шепи звездни пендари.
Във полузрака й странни места
Търсене
За този блог
Гласове: 1299
Блогрол