След среща - кратък кръстопът -
раздяла, чакана и нужна.
Пътеки две ще се сплетат,

Вечер късно, щом мине дванайсет,
с тебе имаме среща на скайпа.
И започва любов невъзможна,

 Ти не ми подари пръстен от злато,
не направи от мене желаната булка.
Но ми дари мъдростта на гората

ОЩЕ ЛИ ЧАКАШ?
Паякът в ъгъла сплете гнездо от косите ми.
В едно дълго очакване скрила съм хиляди истини.

 Бяло слънце изгряло над златна пустиня,
аз с лъчите си галя твойте пясъци жълти.
От небето изпращам ти любов бледосиня

Аз съм твоето добро огледало.
В мен се оглеждаш и не ти се тръгва.
Усмихнеш се - и засиявам цяла.

Оглушах... Ослепях... Не горчи...
Просто всичко превърна се в истина.
И, когато прогледнах пречистена,

                                             "Знойна, тежка мараня...
                                                             Но небето от заря
                                                             се раздра

Мойта любов не е грешна светица,
мойта любов и свята грешница не е.
Тя като  изгряла на тъмно свещица

Сипна залезът лято в реката
и подпали пожар есента,
сякаш паднал болид от ръката

 От лед е твоето сърце,
а аз съм слънцевея.
Творбите ми като звънче

 В средата на вселенския площад,
издигнато е коледно дърво.
Без яслите, свещичките - какво