Такава съм си - щурава и лудо- непокорна,
не винаги разумна, не всякога добра.
Понякога обичам със сляпа обич хората,

Когато небето през сънни зеници ме гледа,
когато луната от слабост изгрява по-бледа,
когато обхваната сякаш от странна магия

Приеми ме такава, каквато съм -
непозната, потайна, разпръсната...
Искам нощем да чувствам сред сън