Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2017 22:27 - Кръговрати
Автор: pi4olin4o Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6222 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 27.08.2017 11:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  •              Полетяха всички малки снежинки. Разсипаха се като накъсан захарен памук във въздуха.Синьото небе леко се поклащаше между тях като море, притихнало в следобедната си дрямка.Светлината танцуваше с отблясъците на слънчеви зайчета.
  •  
  •             Най-дребната снежна танцьорка се питаше защо толкова рано дядо Сняг ги праща към земята.Знаеше,че много ще пътуват.Ще бъдат първо замръзнали принцеси, после изпарения като нежни въздишки, накрая бълбукаща вода и отново ще си дойдат при дядо Сняг -пораснали и мъдри. Това беше животът на всяка снежна сестричка. 
  •             Преди това пътуване малката  имаше въпроси, искаше да сподели нещо с търпеливия старец, а сега вече летеше с ритащи крачета надолу.
  •             Докато се канеше да говори, време не остана.
  •  
  •  
  •            А долу на земята в същия миг една млада дама шиеше припряно в стаята си.Реклама - конкурс за моден дизайнер- я беше извадила от рутината.Някак ,това което се случваше с работата й, не беше нейното, не беше достатъчно...Винаги имаше смелостта да променя. Сега, този път, не  търсеше само новото като копнеж, просто в старото затъваше.
  •  
  •           Сивите хора ставаха все повече.Какъв е смисълът да си там, където нищо от намеренията няма как да се осъществи.И безумните, до болка втръснали съвети-пак учиш толкова различни неща, защо променяш посоката, ей-губиш си всички бонуси-животът е труден, спри да търсиш вече, установи се и мисли за бъдещето......
  •  
  •           Защо се впуска така ентусиазирана? Рисуваше дълго време,преди цялото голямо учене и писане.После си спомни как експериментираше с дрехи и прически.
  •           Първоначално приятелите й бяха учудени и резервирани.После нейните    " измишльотини" ставаха много популяни, но идваха по друг път.Чуждата мода на звездите за никого не е "измишльотина", тя е неизменен хит.
  •           Младата жена си мислеше, че носи фантазията на своята баба.Помнеше как в детството влязоха двете в мъжки магазин за шапки.Срамуваше се ,докато бабчето обикаляше около витрините с бомбета, каскети ....После баба й гордо взе бяла мъжка шапка. В къщи я извиваше и мокреше , преди да я изглади с ютията и да й сложи тъмнокафяв тънък шал през средата.Вървеше като царица с нея по улицата, когато дрехите на хората бяха много еднакви.
  •          Сега искаше да постигне нещо подобно като смелата си родственица,мечтаеше да впечатли комисията с  различна,  нетрадиционна дреха - искаше тази работа, имаше нужда от нещо светло , цветно и уютно.
  •          Реши да не носи рисувани модели , отдавна имаше идея за много ефирна малка рокля.Красотата й идваше не само от измисления модел, но и от плата, от материята. И така за ден и половина трябваше да успее - късно видя обявата, късно и много случайно...
  •           В същата част на града друга млада жена се прибираше гневна към дома  си. Тя мърмореше на ум и недоволстваше от новите си колеги.Питаше се откъде точно при нея дойдоха тези изостанали хора.Потаряше си, че светът е отишъл напред, а ние се тътрим след събитията.Чудеше се на най- новата редакторка, която настояваше, че добротата е качество.Веднага гордо й отвърна, че е такова, когато не разполагаш с други умения, и тръгна към дома си. По пътя си се вайкаше, че вече не са останали  интелигентни хора.

  •         Новият ден започна странно за снежинката.Тя се събуди на едни стълби и видя много хора да слизат по тях и да се качват.Почти всички бяха сънени и намръщени, ама толкова сърдити, че малката чак се засмя. Всяко следващо лице я караше да се залива в кикот все повече и повече.
  •        Изведнъж видя усмивка.Една жена вървеше бавно,като внимаваше да не се хлъзне.Държеше рокля на закачалка в голяма найлонова торба и всички цветове на дъгата се преливаха в тялото й.Точно за тези видения искаше да говори момиченцето с дядо Сняг.Виждаше света в различни цветове - слънчеви,шарени, сиви, дори черни.Дамата с роклята приличаше на поляна с цветя.   
  •       Срещу нея се спускаше обаче най-намръщеното лице на света - сиво, без капка светлина.Сърдитата дама не гледаше никого,бързаше и опитът на другата да опази роклята си беше неуспешен.Гримасата  мина през нея като хала и я перна , след ката я  олюля леко.После.....
  •       После викаше и се караше,въпреки че беше виновна.Обиждаше и от време на време презрително подвикваше: " Още една добра, ама не се събудила по пътя и пречи на хората, които бързат за работа. Гримасата и Усмивкатастяха стояха една срещу друга и хората, забили поглед в снега ги отминаваха.
  •      Милата дама с роклята се опитваше да обясни, че много бърза за важна среща за работа,другата ядно подвикваше:"Ама ,боже, тя на тези години без работа". Този спор ядоса снежинката.Тя гледаше потъналата  във  водата от топящия се сняг рокля, която се превръщаще в малко розово езерце насред бозавата мръсотия на града. 
  •       Гневна, снежинката изпробва другото си умение, за което искаше да говори с дядо Сняг.Наду бузи, издуха въздуха и го насочи към Гримасата.Тя разтвори ръце,размаха ги, но въпреки това тупна на земята....и най-накрая спря да вика.
  •       Другата жена вече беше при роклята си и внимателно я повдигаше от калната земя.Сякаш не забеляза нищо, толкова тъжни бяха очите й, бавно тръгна нагоре.
  •                    Минаха  почти два месеца.Наближаваха Коледните празници.Малката снежинка видя много нови неща.Харесваше й гръдът през тъмното време-тогава светлините  от фаровете караха нея и приятелките й да танцуват и да се оглеждат в стъклата.През деня се радваше на малките деца от детските градини,които ходеха по снега като гердан,държащи якето на другарчето пред себе си.Обожаваше Коледните окраси. Но все се чудеше какво стана с двете жени.
  •            Един ден видя много коли една след друга и празнично облечени хора.Между тях гордо вървеше Гримасата и бързаше.Беше накичена като елхите,цялата в бижута. Всички влизаха в голяма сграда.Притихнала, снежинката обиколи прозорците й.Видя как вътре се подредиха много хора.Чуваше как казваха имена и награждаваха някого.Излизаха мъже и жени, имаше и младежи.И тъкмо да си тръгне....видя усмихната дама.Тя получаваше признание  за проспериращ моделиер.Комисията харесала роклята й още повече като набръчкана от снега.Жената получила работата, а с нея и правото да направи нови модели.Сега й връчваха приз на Коледната церемония.И кой мислите го поднясяше -гневната госпожа.Гримасата едва скри учудването си,гледаше като щтраус, глътнал книга.Но говореше, знаеше много думи и можеше да жонглира с тях както си иска.Снежинката се премяташе весело във въздуха, зарадвана от комичната  гледка.
  •                    За изненада на всички слънчевата носителка на награда не чу края на словата.Тя притича към прозореца, отвори го и каза на ледената палавница, че я вижда.Описа дори вдигнатото й перчемче на кукуриго. После й благодари и  сподели , че  я е виждала още тогава, при бутнатата рокля.Само малко размишлявала дали това е възможно.Благодари за добрите очи, за детското желание да помогнеш веднага на истината, на момента, точно когато е важно.
  •                    Чак тогава се върна и повтори последното си изречиние пред ръкопляскащите хора.Те го харесаха и повториха, че е важно да помагаме на доброто навреме, преди да е станало късно, но не спираха да се чудят на кого е говорила Усмивката от високия прозорец в зимната вечер.
  •                   А снежинката отговаряше  на тези,които можеха да я видят и чуят:      " Как на кого на светлината, на слънчевата светлина!" И те, виждащите и чуващете, не бяха малко - и....щяха да стават все повече, беше убедена ледената немирница.
  •  
  •  
          



          
          



Гласувай:
17


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pi4olin4o
Категория: Лични дневници
Прочетен: 113149
Постинги: 107
Коментари: 46
Гласове: 465
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031