Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2018 15:47 - Разходка в музея
Автор: justmel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 261 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 08.01.2018 15:55


 Не за първи път посетих Фиилф музея в Чикаго вчера, но за първи път екзибита за населяване и еволюция на Америките ми направи доста по-дълбоко впечатление от преди. Екзибита разказва историята от населяването на двата континента, сформирамето на първите социални групи, бит, препитание, образуване и заселване на първите селища и зараждането на разменната търговия. 

 

Не спирам да мислия за живота, който се предполага, че са водели хората по онова време. Сигурна съм, че са имали своите си проблеми свързани с препитанието, нелечеми болести, опасностите на дивата природа. Но колко прост и спокоен може би е бил животът. Всеки е имал ясно съзнание и цел. Мъжът като глава на семейството се е грижил за прехраната, жената се е грижила за земеделието и бита. И така ден след ден. 

 

А повечето хора, които срещам днес, са изгубени. Нямат цел, нямат посока, не знаят и не намират призванието си, живеят ден за ден - опитват се да убият време в скуката си без да осъзнават, че всъщност времето убива тях. Имаме най-много в технологичен и информационен аспект в сравнение с други поколения, а често се съсредоточаваме и оплакваме какво ни липсва. Способни сме да се свързваме и общуваме с хора от всички краища на света, но сякаш се изолираме и усамотяваме и забравяме да общуваме дори с хората, които срещаме всекидневно. Имаме достъп до всичката информация на света, и въпреки това се осведомяваме и образоваме на повърхностно ниво. Оставяме мнението ни да бъде манипулирано от медии и мнения на хора, които някъде нещичко се случило да чуят или прочетат, но не полагаме усилието да потърсим цялата истина. Вниманието ни бива отвличано от едно нещо на друго всеки ден. Всичко се случва бързо и опитвайки се да не изостанем във времето, забравяме да погледнем вътре в душите си. Не намираме време за най-ценното - да останем насаме със себе си. 

 

Робуваме на егото си. Сменяме гардеробите си, и прическите си, и мнението си, за да се харесаме на обществото. Искаме да се почувстваме важни и значими. Поглеждаме в купичката на съседа, и искаме това, което има той. Сравняваме се с хората, които срещаме, или по-лошо, с хора, за които прочитаме в някое списание. А забравяме, че единствения човек, с който трявба да св сравняваме сме самите ние - тези, които сме били вчера. 

 

И с всеки изминал ден искаме, и искаме, повече и повече. Това, което имаме или постигнем, никога не ни се струва достатъчно след като сме го получили. Дори не умеем да му се зарадваме, защото веднага насочваме вниманието си към следващото нещо, което искаме. И трупаме ли трупаме ненужни постижения и вещи, които сме си мислели, че ще ни накарат да се почувстваме завършени и щастливи. 

 

Уви. Щастието и спокойствието не се намира в неща и хора. Те са заложени в нас. Всички го знаем, но честичко го забравяме в забързаното си ежедневие. А колко простичък и спокоен е бил животът едно време. Или може би така ми харесва да си мисля ... 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tera - Здравей, сега попаднах на това
16.01.2018 11:03
и ми се струва, че кореспондира с един коментар, който направих вчера в един друг пост. Копирам го по-долу.
А дали е бил простичък и спокоен животът едно време, кой знае... :) Всяко време и всеки индивид си има своите проблеми.
Поздрави


"Според мен техниката значително изпреварва духовното развитие на хората (има и такива, които не само не се развиват, ами от рождение просто деградират) и наближава време, в което ще берем доста горчиви плодове.
Хора без елементарна култура, въоръжени с новите джиджавки си въобразяват, че са "венец на творението" (едва ли биха могли да се изразят така, по-скоро да го кажем "голема работа"), след като могат с едно мръдване на пръста да се потопят във виртуалните "реалности", да надничат в чуждата паница и албум, да не се кефят на купона, на който присъстват, а да се ровят в смартфона, за да се отбележат, че са еди-къде си и куп още дивотии.
Вестниците се списват по гледане на профили на "знаменитости" и обнародване на последните им снимки в Instagram или Twitter.
Изобщо тотално опростачване цари наоколо, реалити шоу-тата са механизъм за пълно видиотяване на нацията.

Всъщност нищо ново под небето - "Хляб и зрелища" в нов формат.
Язък за блестящите умове през Ренесанса, кой ги знае сега...
Все пак, за да се развиват толкова бурно технологиите, има и сега налице блестящи умове, но за съжаление нещата май отиват в доста кофти посока. Нарича се БЕЗДУХОВНОСТ.
Амин!"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: justmel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10226
Постинги: 11
Коментари: 5
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031