Постинг
21.03.2018 22:17 -
Моята изповед - Път в тъмницата...
Автор: urpa4a
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3205 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2018 22:17
Прочетен: 3205 Коментари: 0 Гласове:
-9
Последна промяна: 21.03.2018 22:17
Опипвайки стените, те ти говорят.
Но ти не ги усещаш, само ги чуваш, ала не виждаш какво ти говорят.
Сякаш глуха тишина се излива от тях.
Искат да повярваш в думите им, за да видиш светлината, но стените не вдяват, че в теб е душата, а тя не може да прогледне, без да види светлината.
Най-безочливо ти се присмиват, ала не разбират, че именно те са тези, които скриват светлината, за да прогледне и душата ти.
Но ти не ги усещаш, само ги чуваш, ала не виждаш какво ти говорят.
Сякаш глуха тишина се излива от тях.
Искат да повярваш в думите им, за да видиш светлината, но стените не вдяват, че в теб е душата, а тя не може да прогледне, без да види светлината.
Най-безочливо ти се присмиват, ала не разбират, че именно те са тези, които скриват светлината, за да прогледне и душата ти.
Седем секунди, точно толкова ни трябват, като време, за да вземем решение, което да обърне живота ни в обратната посока...
Няма коментари
