Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 815012
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4141
Постинг
19.07.2018 12:48 - Из „Първородният“ - фентъзи роман от Кристофър Паолини
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1158 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 26.12.2020 09:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Скъпи български читатели,
   Намирам богатата история на България за много вълнуваща. Някои от прекрасните ви народни приказки, както и снимките на Рилския манастир, ме вдъхновяваха при писането на отделни пасажи от моя роман. Надявам се скоро да посетя България и да прекарам седмица-две в разглеждане на нейните забележителности.
   Когато започнах да пиша „Ерагон“, никога не съм си представял, че трилогията „Наследството“ един ден ще бъде преведена на български език. За мен е чест да знам, че има хора в България, които са харесали моя роман. На моите фенове ще кажа: Не преставайте да четете, никога не се отказвайте от мечтите си и…
      Нека мечовете ви да са винаги остри!

      Кристофър Паолини


   Както винаги, тази книга е за моето семейство.
   А също и за страхотните ми фенове.
   Вие направихте това приключение възможно.
   Se onr sverdar sitja hvass!


Какво се случи в „Ерагон“, книга първа от „Наследството“
   Петнадесетгодишното момче Ерагон открива лъскав син камък сред планините, наречени Гръбнака, и го отнася във фермата, където живее със своя чичо Гароу и братовчед си Роран.
   [...]
   Не след дълго от камъка (оказал се драконово яйце) се излюпва женски дракон. Когато Ерагон го докосва, на дланта му се появява сребърен знак и между съзнанията им се изковава неотменима връзка, която го превръща в един от легендарните Драконови ездачи.
   Драконовите ездачи били сформирани преди хиляди години, след великата война между елфи и дракони, като гаранция, че между двете раси никога повече няма да има вражди. Ездачите се превърнали в пазители на мира, учители, лечители, философи и най-великите заклинатели, тъй като връзката с дракон им давала магически сили. Под тяхното водачество и защита разцъфтяла златна ера.
   Когато се появили в Алагезия, хората също били допуснати в този елитен орден. След дълги години на мир, чудовищните воини ургали убили дракона на млад човешки Ездач на име Галбаторикс. Докаран до лудост от загубата и от отказа на старейшините да му дадат друг дракон, той решил да унищожи Ездачите.
   [...]
   След осемдесет години открит конфликт, причинен от унищожението на Ездачите, трите фракции са в необявено примирие, или по-скоро в напрегнато очакване на нова война.
Ерагон внезапно попада насред тази крехка политическа ситуация. Момчето е в смъртна опасност, защото Галбаторикс е избил всички верни на каузата Ездачи. Затова скрива дракона от семейството си и го отглежда тайно. Кръщава го Сапфира, на името на дракон, споменат от селския разказвач Бром.
   [...]
   В края на първа книга Ерагон решава да открие Тогира Иконока и да се учи от него, защото сивооката съдба кове своите планове все по-бързо, писъците на войната вече ехтят по земите и наближава времето, когато Ерагон ще трябва да се изправи срещу истинския враг — крал Галбаторикс.


ДВОЙНА БЕДА
   „Скръбта на живите е песен за мъртвите“.
   Това си мислеше Ерагон, докато прекрачваше посечен ургал със зловещо разкривено лице, слушайки плача на жените, които вдигаха телата на любимите си от пропитата с кръв земя на Фардън Дур.
   [...]

ИСТИНАТА СРЕД ПРИЯТЕЛИ (трета глава)
    [...]
    Насуада се засмя горчиво.
    - Но това водачество няма да бъде мое, нали? - предишната резервираност бе изчезнала. Насуада изглеждаше решителна и твърда. - Знам защо те извикаха преди мен и какво иска да постигне Съветът. Мислиш ли, че в годините, в които бях до татко, не сме обсъждали подобна вероятност? Очаквах го. Но въпреки това ще поема контрола над Варден.
    - Ти нямаш никакво намерение да им позволиш да те манипулират - възкликна удивено Ерагон.
   - Не. [...]
   Ерагон я гледаше и се чудеше как не бе прозрял много по-рано тази смелост, този непоколебим дух…
   - Ами аз, Насуада? Каква ще е моята роля?
   Тя го погледна право в очите.
   - Можеш да вършиш каквото поискаш. Членовете на Съвета са пълни глупаци, щом смятат, че могат да те контролират. Ти си герой и за Варден, и за джуджетата. Дори елфите ще приветстват победата ти над Дурза. Ако се изправиш срещу Съвета или мен, ще сме принудени да отстъпим, защото народът ще те последва. Сега ти си най-могъщата фигура в организацията. Но ако признаеш водачеството ми, ще продължа пътя, начертан от Аджихад - Аря ще те отведе при елфите, за да завършиш обучението си, и едва после ще се върнеш при нас.
   [...]
   Ерагон го направи и рече:
   - Сега, когато вече си моя господарка, мога да ти кажа, че Съветът ме принуди да се закълна във вярност към Варден веднага щом бъдеш избрана. Само така можехме да ги надхитрим.
   Насуада се засмя искрено.
   - О, виждам, че вече си научил правилата на играта. Добре, като мой най-нов и единствен васал, ще се съгласиш ли да ми дадеш клетвата си отново… публично, точно когато Съветът очаква другата?
   - Разбира се.
   - Добре, така ще се разправим с тях. А докато този момент настъпи, ме остави. Има толкова много неща, с които трябва да се справя. Едно от тях е погребението на баща ми. Но помни, Ерагон, клетвата обвързва и двама ни. Аз съм отговорна за действията ти, а от теб се очаква да ми служиш. Не ме предавай.
   - Никога.
   [...]
   Ерагон седна на срещуположната страна на масата, а Сапфира се излегна между двамата, така че никой от тях да не може да избегне взора й.
   - Какво си направил? - запита Аря с неочаквана враждебност.
   - В какъв смисъл?
   Тя вдигна брадичка.
   - Какво си обещал на Варден? Това питам!
   Последното прогърмя в главата на Ерагон. Той осъзна колко близо е елфката до това да изгуби контрол. Усети страх.
   - Сторихме само онова, което трябваше. Не познавам обичаите на елфите, така че ако действията ни са те обидили, се извинявам. Нямаш причина да се ядосваш.
   - Глупак! Ти не знаеш нищо за мен. Прекарах тук седемдесет години като пратеник на своята кралица и цели петнадесет от тях в разнасяне на яйцето на Сапфира между Варден и елфите. И през цялото това време се борех организацията да има силни и мъдри водачи, способни да се опълчат на Галбаторикс и да уважават желанията ни. Бром ми помогна, изковавайки договора относно новия Ездач – теб. Аджихад се съгласи да останеш независим, за да не се наруши балансът на силата. А сега ти се съюзяваш със Съвета на старейшините и стремежа му да контролира Насуада, доброволно или не! Преобърна цял един живот усилена работа с главата надолу! Какво направи?
   Втрещен, Ерагон се отказа от преструвките. Накратко й обясни хода на събитията от сутринта и как двамата със Сапфира са сторили всичко по силите си.
   Когато приключи, Аря каза само:
   - Така значи.
   - Така.
   „Седемдесет години“. Макар и да знаеше, че елфите живеят невероятно дълго, никога не бе подозирал, че Аря - момичето, на което не би дал повече от двайсет - е толкова стара. Единственият белег на възрастта по чистото и гладко лице бяха дълбоките, разбиращи и толкова тъжни смарагдови очи.
   Елфката се облегна в стола си, изучавайки го.
   - Добре, явно нещата не са чак толкова лоши. Бях неучтива. Сапфира… и ти… разбирате повече, отколкото си мислех. Компромисът ви ще бъде приет, макар че никога не трябва да забравяте изконния си дълг към елфите. Без нашите усилия не би имало Ездачи.
   [...]

ПЪРВОРОДЕН (глава почти последна)
   [...]
   Обсадата над ума му намаля и Сапфира и червеният дракон се сблъскаха като два нажежени до бяло метеора. Вкопчиха се в смъртоносна хватка и започнаха да се ритат в коремите със задните си крака. Ноктите им оставяха зловещи драскотини, докато стържеха по бронята на Сапфира и плоските люспи на червения дракон. Той бе по-малък от нея, но с по-широки рамене и крака. Успя да я отблъсне за миг, а после двамата отново се засилиха един към друг, като всеки се опитваше да захапе другия за врата.
   Драконите започнаха да пропадат към земята, като не спираха да си нанасят ужасяващи удари с лапи и опашки. Всичко, което Ерагон можеше да стори, бе да стиска Зар’рок и да чака. Едва на петдесетина стъпки над земята Сапфира и червеният се откъснаха един от друг и замахаха яростно с криле, за да наберат височина. Щом успя да спре падането си, Сапфира отдръпна глава като змия, готова за удар, и избълва дебела огнена струя.
   [...]

   СЪБИРАНЕ (глава последна за книга втора)
   [...]
   Сега задачата ни е двойно по-тежка. Може и да победихме днес, но Империята все още ни превъзхожда многократно, а сега се сблъскваме не с един, а с двама Ездачи, като и двамата са по-силни от теб, Ерагон. Смяташ ли, че можеш да победиш Муртаг с помощта на елфическите заклинатели?
   - Може би. Но се съмнявам той да е толкова глупав, че да влезе в битка с тях и мен едновременно.
   [...]
image

................................
Фентъзи романа „Първородният“ е пъстра и динамична приказка, която разказва за вечният сблъсък между доброто и злото.

Авторът – Кристофър Паолини, както сам казва в началото на книгата, взаимства и се вдъхновява от всичко вълнуващо и интересно, което среща. И наистина, в книгата се усещат доста заемки от „Междузвездни войни, Толкин и компания“, но не го прави с копи-пейст, а внимателно и изкусно – с такт и мяра.

Романът е увлекателен и динамичен – с живи, развиващи се герои и интересни, дори изненадващи диалози. Накратко – струва си да бъде прочетен. Ако го направите и ви хареса, не се колебайте – разказвайте. :)



Гласувай:
5



1. zonko - Звучи повече от добре, отбелязвам ...
23.07.2018 09:21
Звучи повече от добре, отбелязвам си го в списъка за ваканцията.:)
пп
Този елемент с драконовите ездачи и връзката им с драконите прилича ли на онези от романите на Ан Маккафри? Щото там беше описано много яко и ме е яд, че не ги преведоха всичките...
цитирай
2. trakietsadobri - Да, този роман е чудесно релаксиращо четиво :)
23.07.2018 12:21
От същата поредица на български има издадени още три книги.
„Първородният“ е втория том. Не съм чел останалите.

За Ан Маккафри ме хващаш съвсем неподготвен. Мисля че преди 10-15 години съм чел един от романите й. Ако не се бъркам май-беше забавно четиво, но истината е, че не съм сигурен - не си спомням нищо конкретно.
цитирай
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031