Прочетен: 818 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2018 05:28
„В най-пълната любов, в самото щастие има желание
всичко внезапно да се сгромоляса в смъртта.“
Паскал Киняр – „Секс и ужас“
Опитът за обезличаването на биологичния пол и превръщането му в социална роля в началото на 21 век е социокултурен феномен, който не е следствие на естествени еволюционни процеси в развитието на обществения организъм или в самата физиология на човека, а е част от изкуствено създаден глобален инженерен проект, целящ контролирането на човешките маси. Механизмът е прост – в съзнанието на биологичния вид Homo Sapiens се предизвиква атрофия на вродения природен инстинкт за оцеляване и възпроизвеждане, а на негово място се внедрява представата за нов транс-хуманен хибриден вид, който е със заличена полова, расова, етническа, национална и цивилизационна идентичност. А в много близко бъдеще – и с подменена биологична идентичност. Последната тенденция се разгръща усилено и става напълно възможна чрез експоненциалното, необратимо и за съжаление – неконтролируемо развитие на високите технологии и изкуствения интелект.
Джендър идеологията, която вече се превърна в политика и задължително върви ръка за ръка с мултикултурализма, е западен, изцяло пропаганден продукт, и се налага чрез различни механизми за влияние във всички държави, които са попаднали или желаят да попаднат в евроатлантическата орбита. Процесът е напреднал най-вече в Канада и САЩ, където по правило се осъществяват пилотните проекти на новото мултикултурно джендър общество, а след това те се внедряват успешно в Европа и в териториите на световната англосаксонска общност. Въпреки широката обществена съпротива в католическа и протестантска Европа, еднополовите бракове и легитимирането на „социалната същност на пола“ вече са норма в повечето държави на Стария континент, като Европейският съюз последователно и неотклонно ги прокарва чрез своето законодателство. Мултикултурното джендър общество се движи в посока от запад на изток, но все още не е преодоляло съпротивата в страните от бившия Източен блок, където културната и цивилизационната деградация на Запада си пробива път с няколко десетилетия закъснение (поради историческите обстоятелства, свързани със Студената война и Желязната завеса). Колкото повече джендър културата се движи на изток, толкова по-осезателна е съпротивата срещу нейното разпространение. Стигайки до православна Европа, най-вече в лицето на Русия, с днешна дата тя се натъква на непреодолима цивилизационна стена, а ако погледнем още по на изток към азиатския континент и по-специално към Китай, доминиран от духовните традиции на конфуцианството (разглеждащо оцеляването на индивида чрез оцеляването на общността), то шансът на социалния пол да разгърне своето нашествие нататък е нищожен. За ислямската религия и Близкия изток коментарът в случая е напълно излишен.
Но да се върнем на Запад.
Съзнанието на западния човек е перфидно промито под маската на толерантността. Тези усмихнати, вежливи и толерантни хора са изгубили успешно своя природен и цивилизационен инстинкт за оцеляване и съхраняване на идентичността. И тъй като в досегашната история на човечеството религията е основният цивилизационен код за идентичност и обединение на големи групи от хора около определени ценности и основополагащи принципи, тук иде реч и за религията. Няма значение дали всеки отделен индивид е религиозен или не – става въпрос за базови фундаменти и устои, които крепят общността. В този смисъл Западното (римокатолическо и протестантско) християнство, окичено с новите евроатлантически ценности, днес е в състояние на будна кома и процесът е толкова напреднал, че едва ли то ще възвърне отново своята жизненост – защото западното християнство вече не е в състояние да реанимира изгубения смисъл на човешкото съществуване, на което претендираше да бъде носител, или да генерира нов. За западния човек, попаднал изцяло във властта на консумеризма, религията е отживелица и вече не присъства във фундамента от ценности, които би трябвало да държат обществото цяло. Точно обратното – нормите на крайния културен либерализъм издигнаха индивидуализма над всякаква обществена и религиозна регулация, като по този начин разкъсаха и без това разхлабените връзки на социалното съжителство. Развитието на науката и високите технологии не може да бъде нито компенсация, нито обединител на обществото, когато то е лишено от духовност и морал. Празнотата, останала в съзнанието на западния човек, когато той изгуби вярата си в бога, зейна като яма, която не успя да открие ново съдържание и нов смисъл за съществуване. Устоите на християнското общество са пропукани и те не могат да изнесат нов обществен идеал. Особено от хора, лишени от идентичност.
Но проблемът не е само екзистенциален и цивилизационен, а има и своите прости практически измерения. Джендър обществото, потискащо целенасочено своите биологични индивиди от мъжки пол, т.е. – своите воини, е напълно обречено и в състояние на някакво тъпо безсилие, на парализираща невменяемост пред прииждащите нови варвари, които самоуверено, без да срещат никаква съпротива, нахлуват и буквално превземат Европа. Освен че се осъзнават недвусмислено като биологични индивиди от мъжки пол, последните имат ясното съзнание за своята етническа, религиозна и културна принадлежност, и нямат никакво намерение да се вливат в мултикултурния буламач, продуциран в западните общества. Вместо това мигриращите човешки маси от Азия и Африка създават свои гета и анклави със съзнанието на завоеватели. За тях европейските жени са полагащата им се бяла плячка, а европейските мъже не са никаква пречка пред тях, защото, нека да си го кажем открито, те вече не са и съвсем мъже, изгубили са някъде понятията за мъжественост, чест и достойнство, и явно вече нямат нищо против обезличаването на своята полова идентичност, както и на произтичащите от нея традиционни мъжки характеристики.
Патологиите на джендър заболяването са навсякъде – от изкуството и културата те навлизат в обществено-политическия живот и се превръщат в задължителни норми на социално поведение. Фаталното в случая е, че проявленията на насилствено внедрените в обществото нови „социални роли“ не се осъзнават като патология, дори когато очевидно преминават границите на абсурда и навлизат в зоната на сбъдната антиутопия. Кончита Вурст, която/който дефилира на Евровизия и в Европейския парламент през 2014, е само едно от най-популярните проявления на легализирания пропаганден механизъм за въздействие върху големи маси от хора. За съжаление, примерите са много повече и са навсякъде. И разбира се, не касаят само мъжете. Съвременните жени се сдобиват с все повече мъжки характеристики, поради възприетите крайни форми на феминизъм и еманципация, а мъжете стават все по-малко мъжествени, оковани във веригите на страха от обвинения в сексуални посегателства срещу жени (което, разбира се, не касае мигрантите). Актуалната масова истерия в САЩ срещу известни мъже, за които някой изведнъж си спомня, че преди 20 или 30 години са извършили сексуално посегателство, е поредният удар срещу мъжествеността на мъжете и всяване на страх от законово преследване. Съвременният свят се превръща все повече в абсурдно феминистко парти, но с тази разлика, че жените изземват все повече мъжки функции и територии, забравяйки изцяло за своята нежна и мистична женска същност.
Зловеща еманация на тези процеси е една от изложбите на британския скулптор Марк Куин, пресъздаваща патологичните трансформации на биологичния пол. (вижте тук)
„Алана, Бък, Катман, Челси, Майкъл, Памела и Томас“ – изложба на британския скулптор Марк Куин в White Cube, Лондон, 6 май-2 юли 2010
Трудно поправимото е, че джендър идеологията вече навлиза масово в образованието и нейна невинна жертва стават децата, чийто понятиен апарат е подложен на безмилостна манипулация от най-ранна възраст. И именно в това е най-силната тревога на този текст. Децата са не само преки свидетели на обезумяването на възрастните, наблюдавайки живота около себе си. Процесът на превръщането на биологичния пол в социална роля навлиза в детските градини и училищата, подменяйки по немислим доскоро начин архетиповия фундамент в човешкото съзнание – а точно той крепи устойчивите представи за човека като билогичен вид и като същество, притежаващо определена менталност, наравстеност и духовна същност. Посягането върху чистотата на детското съзнанине е най-големото и непростимо престъпление на съвременната западна цивилизация, която израждайки себе си, изражда и своите деца.
Наскоро в родното интернет пространство, във връзка с гласуваното от Министерски съвет и предстоящо ратифициране в Народното събрание на прословутата Истанбулска конвенция, се завъртя снимка от цитираната по-горе изложба на британския скулптор Марк Куин. Тази снимка, на която малко момиченце държи ръката на статуя на гол мъж с женски полови органи (който от своя страна се е хванал ръка за ръка с гола жена, изваяна с мъжки полови органи), е еманация на ужасяващо социално заболяване, чиито злокачествени тумори са обхванали всички сфери и нива на западните общества и са шокиращ израз на цивилизационното разложение на западния свят.
В този смисъл, както беше казано и по-горе, джендър политиката и мултикултурализмът са проявление на едно и също – те са инструментариумът на глобалния проект, предизвикващ и катализиращ процеса на де-европеизацията на Европа и водещ до нейното цивилизационно заличаване. Деконструкцията на Западната цивилизация се извършва едновременно отвътре и отвън, и това буди първоначално недоумение, а впоследствие и присмех в останалата част на света. И тази останала част от света определено има намерението да се възползва от доброволното обезумяване на Запада, като запълни образуващия се цивилизационен вакуум. Познатият ни световен ред се преформатира неумолимо и неизбежно, а геополитическите сили, стоящи извън пределите на западния свят, се прегрупират стратегически, за да си поделят наследството на твърде богатия, но и твърде немощен в лудостта си пациент – нашата изчерпана хилядолетна цивилизация.
Западният Ерос се трансформира пред очите ни в своя тъмен двойник – Танатос. Като съвременници и преки участници, ние сме твърде навътре в този процес и затова доскоро за повечето хора той беше труден за дефиниране и за оценка от дистанция. Само малка част от общността виждаше сериозността на ситуацията, в която затъва нашият свят. За повечето от нас всичко това изглеждаше и дори все още изглежда твърде „шантаво“ и несериозно, някаква смешна приумица на поредното малцинство, което не заслужава нашето внимание и просто не си струват усилията и времето да се вглеждаме в тези странни, полуоткачени индивиди. Но проявленията на смъртоносната трансформация вече са толкова видими и са проникнали толкова надълбоко в представите и в манталитета на западния човек, че вече могат да се диагностицират лесно и с просто око. За съжаление, има голяма вероятност този процес да е влязъл в своята необратима фаза.
Похищението на Психея (1895), худ. Уилям Бугеро
От най-древни времена Ерос е символът на либидото, на страстта, на любовта между мъжа и жената, на изконния копнеж към другия, на вродения инстинкт на човека за собственото му възпроизвеждане. Ерос е вдъхновението, което поражда и предизвиква живота, затова неговите стрели едновременно пронизват и възвисяват, събират и разделят, пораждат копнеж, по-силен и по-могъщ от всичко друго, което човекът е познал в своето видимо и невидимо съществуване. И точно там, в най-голямата пълнота, във върховната точка на насищането, дебнат пълните с мрак очи на Танатос. Точно там, на най-високия връх, се отваря най-дълбоката бездна, в която е скрита смъртта – царството на Танатос. Процесът на възход и падение сякаш е най-неизбежната закономерност както за човешката Психея, така и за нейното колективно проявление – общественото съзнание. Психея има крилете да полети към високия, величествен Олимп, и там да познае безсмъртието; Психея притежава и хрилете, с които да се гмурне в дълбоките, мамещи води на Стикс и да познае смъртта в подземията на Хадес.
Много западни мислители и философи на 20 и 21 век, независимо един от друг, стигат до заключението, че Западната цивилизация е достигнала максимума и пълнотата на своето развитие и оттук нататък тя не може да обнови сама себе си, вследствие на което настъпва неизбежната морална и духовна деградация. Но затова е изписано много. За съжаление, нашето съвремие потвърждава по все по-зловещ начин тези философски и геополитически наблюдения, констатации и прогнози.
Днес, в началото на 21 век, Западът и Изтокът са пред нова историческа схизма.
Този път обаче Великата схизма не касае религиозните схоластични разногласия между източното и западното християнство, между Рим и Константинопол, както това се случи преди хиляда година, в далечната и съдбоносна 1054-та.
Великата схизма на 21 век касае цивилизационния разлом между Запада и целия останал свят.
Западът, начело със САЩ, поиска да окупира и да властва над цялата планета. Но това не му беше достатъчно. Западът реши не само да създаде Homo Deus, но и да продуцира нов вид човечество – без полова, без расова, без етническа, без национална и без цивилизационна принадлежност.
Оказва се обаче, че целият останал свят не е съгласен с това. Новите силови геополитически центрове, които се осмелиха да се противопоставят категорично на западната хегемония, мобилизирайки целия си цивилизационен потенциал, вече стягат редиците си на Изток. И те не се изчерпват с териториите, доминирани от православния свят в лицето на Русия. Не, не е само Русия. Китай, Иран, дори Турция и целият Близък и Далечен изток няма да допуснат деконструкция на своята цивилизационна идентичност, а точно обратното – те вече мобилизират докрай своя потенциал и създават новите граници на многополюсния свят. За съжаление, именно съпротивата срещу Запада, както и неговата агресивна намеса, целяща да преформатира чуждите цивилизации по свой образец, втвърдиха религиозния отпор, възродиха фундаментализма и разпалиха фанатизма в ислямския свят.
Къде сме ние във всичко това?
Цивилизационната раздвоеност на България между Изтока и Запада отново навлезе в гореща точка. Овластените политически елити в нашата страна така и не се научиха да балансират по ръба на геополитическия разлом, върху който се намираме както чисто географски, така и културно-исторически. Носещи в колективната си памет архетипите на класическата антична епоха и най-вече на източното православие, след края на Студената война ние бяхме разпределени към зоната на влияние на евроатланическия Запад. В същото време балканският ни манталитет, носещ следите на петте века съществуване в границите на Османската империя, е оставил дълбоки следи в нашата народопсихология. Хаосът в осъзнаването на собствената ни идентичност е огромен, дълбинен и драматичен. Ние, българите, сме хора в беда и с днешна дата не съществува легитимен политически елит, който има желанието и потенциала да балансира мъдро и достойно върху тънкото геополитическо въже, опънато между няколко посоки и люшкащо се в бурните ветрове на световните катаклизми.
Западният мултикултурен и джендър проект е абсолютно непригоден и неприложим в българската реалност. Тъй като България в чисто цивилизационен аспект не е органична част от Запада и носи в себе си източноправославния код на своята културно-историческа и духовна идентичност, и също така пази все още корените на своята патриархалност, тя не може да бъде прилепена към напредналия процес на изчерпване и деградация на западната цивилизация. В темелите на нашия общ български дом все още са живи душите на предците ни, които ни нашепват верния път.
А верният път – това е пътуването към нас самите, към опита ни за помирение между нас самите – пред общата заплаха от цивилизационно, национално и човешко обезличаване. Нужно е да се даде мощен отпор на нашите овластени елити, влезли в „социална роля“ по западен образец, и те ясно да разберат, че ние и децата ни искаме да останем преди всичко мъже и жени, после българи, и чак тогава – европейци и евроатлантици.
Ако Западът има дори и малък шанс за културно и цивилизационно възраждане, ние сме длъжни да бъдем част от съпротивата на тези европейски общества, които се стремят да съхранят своята човешка, национална и цивилизационна същност. Тези процеси текат не само в централноевропейските страни (Унгария, Чехия, Словакия, Полша), не само в страните от бившия Източен блок, но и в самото сърце на европейския Запад.
Длъжни сме да бъдем част от този процес с безкомпромисна съпротива и активен граждански протест срещу безумците и лелките във властта, за които не само полът, но и политическият морал отдавна са превърнати в цинична демагогия, в бездарно изиграна и поръчана „социална роля“.
И да плаче Соломон Паси, войските на САЩ...
Предай нататък
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България