В памет на П.Дубарова
Дъждът пристига с мократа си пазва,
в очите си понесъл небеса.
И най-красиви приказки разказва
за близки и далечни чудеса.

В стъклата чука, в тъмното ме търси
и мъчи се да влезе у дома.
В неонови съзвездия разпръсва
от капките си бяла светлина.

Под мокрещия шепот на водата
споделя с мене тайните си той,
а аз го милвам тръпнещо, когато
потърси върху дланите покой.

Дъждът в смутена радост ме прегръща,
отново влюбен в мен и млад, и смел.
Единствен той при мене се завръща
от цветни пътища надежди взел

и светлата ми радост предусетил...
Той кимва ми и тръгва през града,
а аз изпращам го и неусетно
усмихвам се добра... Като дъжда.

Благодаря ти! Любима поетеса:)

И аз благодаря!