Една щастлива улица заспива
в съня си сбрала шумната умора.
И само в тишината лик не скрива
загледан нейде в тъмното прозорец.

В небесния светлик зеница вперил
от звездни пътища чертае мрежи.
Безсънен чака. Иска да намери
за себе си едно парченце нежност.

Прозорецът превърнат в огледало,
тъгата на вселената попива.
Окото неспокойно е видяло,
че най-добрата улица заспива...

И мъката си в тъмното прокудил,
прозорецът със смях светът залива,
та неговата улица да бъде
на утрото по-нова и красива.