Когато нощем птиците заспиват,
едно момиче тръгва през света
да търси безутешно, мълчаливо
виновника за свойта самота.

Достига до звездите и ги пита
не го ли виждат в огнения мрак,
където на светулките искрите
играят огнен танц в рояк.

Момичето до цвете се навежда
и молещо го пита за това...
Но в погледа му не гори надежда.
Роса ли мокри нощната трева?

И вятър ли от стихналите жици
към тъжното момиче носи звън?
Или във тишината нощна птица
проплаква страшно някъде насън?

Момиче нощем броди и разпитва,
но все не чува чакания глас.
И гасне сутрин вярата в очите...
Това момиче някога бях аз.

.........................
Когато нощем птиците заспиват
момичето пак тръгва през света.
И сутрин ще се връща мълчаливо
сред своята безкрайна самота.