Постинг
06.09.2010 15:25 -
Импресия за сетивността
Има дни, в които очакването ми е по-силно от болка. Тогава секундите, минутите и часовете губят смисъла си и образуват странна плетеница от Време.
Тогава идваш ти и тъмнината става бяла.
Докосваш ме - и миналото, и бъдещето се сливат в настояще.
Погалваш дланите ми и немирния кичур на косите ми, а вятърът и дъждът с радост ме връщат в прегръдката ти.
Целуваш очите ми - и аз тръпнейки цялата се превръщам в жена.
Единствен ти си способен на такова вълшебство.
Но това покорство е само затишие, лъжливо и притворно като мъгла и си отива заедно с твоето присъствие.
Идва мигът на осъзнаването. Отново е бил един от дългите ми будни сънища през деня. Покрай мене мнозинството от хора изригва като вулкан. И моето очакване, моето шесто сетиво продължава...
Защото зная, че те има.
Защото си реален в моя свят, дишаш същия въздух, както и аз, вървиш по същите улици на нашия град, по които съм минавала или ще мина. Съществуваш и за мен това е най-голямата истина.
А очакването боли. Всъщност не е ли то моето примирение?
Тогава идваш ти и тъмнината става бяла.
Докосваш ме - и миналото, и бъдещето се сливат в настояще.
Погалваш дланите ми и немирния кичур на косите ми, а вятърът и дъждът с радост ме връщат в прегръдката ти.
Целуваш очите ми - и аз тръпнейки цялата се превръщам в жена.
Единствен ти си способен на такова вълшебство.
Но това покорство е само затишие, лъжливо и притворно като мъгла и си отива заедно с твоето присъствие.
Идва мигът на осъзнаването. Отново е бил един от дългите ми будни сънища през деня. Покрай мене мнозинството от хора изригва като вулкан. И моето очакване, моето шесто сетиво продължава...
Защото зная, че те има.
Защото си реален в моя свят, дишаш същия въздух, както и аз, вървиш по същите улици на нашия град, по които съм минавала или ще мина. Съществуваш и за мен това е най-голямата истина.
А очакването боли. Всъщност не е ли то моето примирение?
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.