За малко време много преживях -
познах какво е и любов, и завист.
Обиквах и намразвах този свят,
обвързан от жестоките си нрави.

Успях да се сродя дори с пръстта,
ухаеща на цвят от перуника.
Не търсех, а намирах близостта
на някой нежелан и неповикан.

И сякаш грабвана от кратък сън,
пилеех се със вятър безпосочен.
Пробуждах се и още начаса
се връщах към нормалната си точност.

Накрая посадих едно дръвче
със слънчевата радост да живее.
И нека вече Времето тече -
аз себе си успях да презасея.

и Вечността вече не е тъй страшна...
Пожелавам Ви още много пролети - и полети!

Благодаря отново!

Много е хубаво!