Такава съм си - щурава и лудо- непокорна,
не винаги разумна, не всякога добра.
Понякога обичам със сляпа обич хората,
а след това измамена в омраза ще горя.

Такава съм си влюбена и винаги различна.
С усмивка ще излъжа любимия човек,
че в никого не вярвам и  даже не обичам.
Чак после се опитвам да си намеря лек
за самота... Единствено от нея се страхувам,
щом дойде непоканена и влезе у дома.
Тогава не успявам да съм за някой хубава
и даже сред приятели, оставам си сама.

Такава съм  - дори не мога да се сърдя
на другите, че виждат безличие у мен.
Поискам ли, ще стана като секунда - мъдра,
като минута - вярна и щедра - като ден.

Vestavestalka,вестяваш ти и щури,но и мъдри истини.
Благодаря за хубавото стихотворение!

Благодаря, mariposatracionera !