Когато небето през сънни зеници ме гледа,
когато луната от слабост изгрява по-бледа,
когато обхваната сякаш от странна магия
аз бързам към тебе и искам теб да открия,
когато росата се сипе сама от звездите
и влюбени птици заспиват със смях във очите -
пред теб  се изправям и волна, и плаха. Тогава
ти своята сила и своята власт ми даряваш...

браво, много добро

Какво да ти кажа, kapito , освен благодаря!

Завидно-влюбено,ех!

Благодаря,mariposatracionera, че ме разбираш!:)