Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2010 15:45 - Щом луната се скрие зад облак
Автор: vestavestalka Категория: Поезия   
Прочетен: 455 Коментари: 2 Гласове:
4



Щом луната се скрие зад облак
и звездите примигнат със клепки,
полунощна, тревожна и гола
аз се взирам във тъмните сенки

и се моля да дойдеш. Отвънка
ти почукваш ритмично и тихо.
Аз те молех да дойдеш безсънна
и възпявах те в толкова стихове,

във които невикан си идел
и нечакан си влизал при мене,
И немолен си триел обиди,
за да бъда по-радостна денем.

...И сега ти отново си тука,
с пръсти влажни на моето рамо.
Мой приятелю дъжд, без да чукаш
влез и в стаята на дъщеря ми,

за да може и тя да обиква
твойта силна и светла магия.
И нечакан, немолен, невикан,
ти доброто пред нея разкривай!




Тагове:   облак,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Само една забележка...
17.09.2010 16:17
Алогично ми звучи това:
"влез и в стаята на дъщеря ми,".
По-скоро "в мислите" или... не знам. Ти си прецени! :)

Хубав текст.
цитирай
2. vestavestalka - Метафора:)
17.09.2010 16:58
Както аз не съм гола, а уязвима, така и дъждът не може да влезе директно в стаята на дъщеря ми:)))
А иначе, благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vestavestalka
Категория: Поезия
Прочетен: 416911
Постинги: 610
Коментари: 756
Гласове: 1205
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031