Как удрят понякога думите,
как удрят внезапни плесници.
Не остава следа от насилие грубо,
а присвити зеници...

Отвън и отвътре материя пуста,
пространство оголено.
И само невидима бръчка край устните
напомня за болката.

именно

На едно мнение сме! Поздрав!

И аз ги използвам, зза да удрям по тиквите тъпите кучки. Хубав стих.

Честит Ден на народните будители по тоя повод!