Снежинки, като рой светулки
във тъмното се завъртяха.
И на ушите две висулки
от перлен наниз заблестяха.

Във пазвата на мрака черен
коли препуснаха свирепи.
А аз събирам сняг вечерен
на топло, в сухите си шепи.

От ветровете ли, от що ли
ми идеше да залудувам.
С едва напъпила магнолия
във въздуха да затанцувам...

А пък снежинките звънливо
в милувка с жиците запяват.
И изведнъж разбрах щастлива,
че и снегът опиянява.