Полека си тръгва нощта,
сбрала в шепи звездни пендари.
Във полузрака й странни места
си намират предметите стари.

Измити от снощния дъжд,
чак мислите светят във бяло.
И разбирам така, изведнъж,
че и в душата ми е валяло.