Разтреперан и жаден за ден
шепне залезът думи красиви.
Тази нощ наша е - вземай от мен!
Утро твое съм аз - не заспивай!

Слагай устни на моята длан,
помогни ми да бъда щастлива.
Пий от мене и падай пиян...
Руйно вино съм аз и опивам.

Пъдя утрото. С шеметна страст
сетивата ми палят пожари.
Вземай моята сила и власт -
буен огън съм аз и изгарям.

Със ръце - цели в пламък от мен -
обгърни ми снагата - стихия.
Мойта кръв буди изгрев червен,
в който се сливаме ние.