/по Дора Габе/

Почакай, слънце, не изкарвай
в небето ладията бяла.
Нощта е още само ларва
на пеперуда изгоряла

във пламъците на луната -
студени, призрачни, безцветни.
Цикадите творят соната,
заспали в чашката на цвете.

Тревата вън е още суха,
не я е къпала росата.
Дискретно вятърът раздухва
любов и тръпни аромати.

Не бързай, слънце, не посявай
в небето огненото цвете.
Нощта все още прекосява
"Съзвездието на Поета".