Тази вечер Земята е перла
във седефената мида на вселената.
Осветяват я спътниците-фенери,
като въгленчета неугасени.

Половината свят е притихнал
след ритъма стресов на всекидневието.
Сънят като ураган го връхлита,
разделя го от материята

и го препраща някъде във безкрая,
далече от проблемите и пътищата.
Единствено самотните стаи
чакат сутрешното завръщане

на хората... Грижовно люлее
уюта на постелята топла.
Вади ги утрото стръвно от нея
и ги захвърля в дневната пропаст.