Някой ме гони в съня ми,
някой след мене подтичва.
Блъска ме в пропаст без дъно,
тласка ме в нищото.

Лазя по камъни остри,
сляпа се лутам из тъмното.
Фигури призрачно-восъчни
следват ме, щом се обърна.

Падам по хлъзгави сипеи,
дращя несигурни зъбери.
Нейде отпред е безсмислието -
лакомо и озъбено.

Нямам къде да се скрия
в отсека време-пространство.
Брулят ме страшни стихии,
дърпат ме сушави храсти.

Как да изкача по стръмното-
скитник-по път незначителен.
Две светулки водят ме в тъмното -
на дъщеря ми очите.