Зад завесата тръпна в очакване-
твоят път не минава от тук.
Само стъпки на чужди и някой
позабравен със времето звук.

Със компютърна точност часовника
отброява отминали дни,
че за случая няма виновни,
щом го гледаме все отстрани.

Безполезни са също въпросите
за симптомите на болестта,
тя лекува се лесно и просто
чрез подмяната на паметта.

Безкомпромисно точен часовника
изличава и този ден.
Утре скрита ще чакам отново
да се върнеш от път уморен

и самотен... А аз зад прозореца
ще си мисля за някой с тъга.
И ако лудостта се повтори
ще протегна към тебе ръка.