"Не ме е страх от приятелите ми, в най-лошия случай те могат  да ме предадат... Не ме е страх от враговете ми, в най-лошия случай те могат да ме убият... Страх ме е от равнодушните, защото благодарение на тяхното мълчаливо съдействие на земята съществуват и предателството и убийството..."
                                                                                                                                                                                                                Емил Еберхард

 

До вчера приятел не ме е предавал,

когато е истински бил.

Излишни въпроси не ми е задавал,

от ума си не ме е трил.

 

Единствено враг се е само опитвал

със думи да ме нарани,

защото в живота той не е изпитал

на зимата вълчите дни.

 

Дори и от вас, равнодушни, накрая,

от днеска не ме е страх,

защото ви вярвах, но все ми е тая,

щом подлия нрав ви разбрах.

хубаво попадение за поанта.
Мисля, че при усета за поезия, който определено притежаваш, трябва да бягаш от клишетата-сравнения. Те са като отрова във вкусен пай с ябълки (ето още едно тъпо клише!)...

Понякога, за да се защити някаква идея, няма как да се избяга от клишетата, особено в мерената реч. Ако поетите бяха 200 - да, но те са милиони по целия свят / да не казвам милиарди/ и всеки си има определени "клишета", които се водят негова запазена марка. Съжалявам, ако не съм била изчерпателна в отговора си.

Добро ! Опитай и по-тежък стих - ти имаш сили !

Може би по-нататък. Първо трябва да отлежи.