Във времето,

когато приятелите са дефицитна стока,

а плъховете и хлебарките ги има в излишък;

когато парите и думите нямат стойност

и подлежат на подмяна;

когато любовта я подаряват само на празник,

с жест като при подаяние;

когато посоките са повече от сто

и всяка завършва със пропаст...

 

Тогава,

накъде отиваш,

Човеко?

Ей, най-накрая да срещна стих от жена от който да не ми текат сополите !
Хубаво е ! Долу сълзливата женска поезия - само препълва сайтовете !

Ако нашата лирика не беше сълзлива, а и ние самите, мъжете ни нямаха да ни обичат толкова много. Усмивки!