Постинг
22.11.2010 13:30 -
По Сенкевич
Във времето,
когато приятелите са дефицитна стока,
а плъховете и хлебарките ги има в излишък;
когато парите и думите нямат стойност
и подлежат на подмяна;
когато любовта я подаряват само на празник,
с жест като при подаяние;
когато посоките са повече от сто
и всяка завършва със пропаст...
Тогава,
накъде отиваш,
Човеко?
Ей, най-накрая да срещна стих от жена от който да не ми текат сополите !
Хубаво е ! Долу сълзливата женска поезия - само препълва сайтовете !
цитирайХубаво е ! Долу сълзливата женска поезия - само препълва сайтовете !
andromen написа:
Ей, най-накрая да срещна стих от жена от който да не ми текат сополите !
Хубаво е ! Долу сълзливата женска поезия - само препълва сайтовете !
Хубаво е ! Долу сълзливата женска поезия - само препълва сайтовете !
Ако нашата лирика не беше сълзлива, а и ние самите, мъжете ни нямаха да ни обичат толкова много. Усмивки!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.