На двора под голямата асма,

прикрила с листи гроздове незрели,

аз чакам да се върнеш у дома

след часове, минути и недели.

И поглед впила в златни песъчинки,

очите ми за лошото са слепи,

защото те очаквам с пълни шепи

светулки, пеперуди и калинки.

Набрала юлски билки сред тревите,

съзирам два червени полски мака.

Щом орисията е да те чакам,

то значи в нея таен смисъл скрит е.

Вода излива старата чешма,

сред аромата на стипчиви дюли.

От сто години чакам у дома

да ме прегърнеш с жаждата на юли.