След като веднъж се разминахме,

трябваше небето да се продъни,

да настъпи безнадеждна и люта зима,

дългата нощ да няма разсъмване.

Трябваше земята да потрепери,

слънцето да угасне и да изстине,

а звездите да станат безименни,

черни дупки от свръхплътна материя...

Трябваше...

Но нищо такова не стана.

Добре, че животът си има алиби

и за най-убийственото разделяне.

Иначе, как ли ще оцелеем,

ако всеки двама

могат да тласнат света към гибел?