Вятърът, който довежда дъжда

цяла нощ с клоните се прегръща.

А от каваците като ръжда

падат листата намръщени.

Облачна дреха от тъмен воал

е обточила лунния пръстен.

С острия звън на парчета кристал

пеят първите водни пръски.

Нощем светът е безплътен и зъл,

оскотял като гладно куче.

Пъди зората гласът му беззъб

и видения нощни отключва.

Нощем светът е самотен и гол,

беззащитен е в своята същност.

Вятърът блъска дървесния ствол

и в дъждовна вода се превръща.