Прилепови нощи, спуснати над мене,

спъват се в косите, втурват се в съня.

Яхват и препускат бързащото Време

и не ме допускат близо до деня.

Лунен присмехулник скришом се прокрадва,

дебне да засенчи светлия ми лик.

И смехът му тънък, остър като брадва

на парченца пръсва плахия ми стих.