Във много песни всичко е изпято,

безсмъртното и днес остава -

любимите покрити с грешна святост,

Родината - обвита в слава.

И чудя се във този век космичен,

как още лудостта е модна,

та злоба гони простата лиричност

на чувствата. И мята бомби.

Във ерата на сложните машини,

на звуковата и светлинна вечност

е най-голямо щастие да имаш

и дом,

            и обич,

                         и Родина...

Безумци стига! И бъдете по-човечни,

към хората, жадуващи за трайност,

към времето на простите причини,

в което не е просто и случайно

да имаш дом... И Обич.... И РОДИНА...