Най-странната измислица - луната -

е хвърлила в небето сянка хладна.

В магията й щом като попадна,

обхваща ме безсъница позната,

в която аз съм сам-сама и своя.

На нищо неподвластна - мисълта ми -

поставя върху топлите ми длани,

тъга от тишината на покоя

и тръгва по света добра и няма

да я даде на всички. Неподвижна,

достигне ли до сън пропит от грижи,

да чака утрото му ще остане...