Мамо, ако някога земята изстине,

ако птичите песни замлъкнат,

ако след всичко останат руини

и синевата огромна помръкне;

ако нежни ръце на момче не погалват

на момиче косите със длани,

ще угасне оная сърдечна жарава,

от която се сгряваме, мамо!

От този свят, милиони години изграждан,

ще останат разрухите само,

няма нови деца с викове да се раждат...

Ти си силна, спаси го, мамо!