Когато дивата папрат цъфтеше,

аз  го обичах най-силно...

Цъфтенето бързо отмина,

а него го няма отдавна.

Ден следващ гони вчерашния,

вгорча се скритото вино.

И няма смисъл да чакам,

умира Времето бавно.

 

На Еньовден палят огньове

и в тези огньове изгарям,

душата си вадя на показ

и я заравям в земята:

дано да покълне отново,

като филиз да изкара,

да пламне в зелено безумство -

всепобеждаващо, буйно,

като цъфтене на папрат...

душата си вадя на показ

и я заравям в земята:

дано да покълне отново,

като филиз да изкара,

По-важният момент според мене е цъфтенето на папратта. Нейният цвят е вълшебен и който го види в нощта срещу Еньовден ще бъде винаги щастлив!