След нощното безсъние по устните се стича

сънят недосънуван, несбъднат, немечтан.

Във него стана минало и думата обичам,

и болката внезапна - превърнала се в блян.

Уж времето лекувало човешката тревожност!

Защо сами се лъжем с най-простите неща?

В най-тъмните ни мигове просветва невъзможност,

за да запази спомен, останал след нощта.

А утрото, настъпващо, отвън най-равнодушно,

от паметта ми трайна и злият сън отне.

С едно глаголно време - отминал без да свърши

и в следващите нощи, знам, пак ще бъде с мен.