От мен нищо не искаш, аз не ти го предлагам,

но плащаме всичко със лихвите.

Ти чувстваш ме близка, аз говоря ти благо,

в умовете ни плам се развихря.

И захвърлям задръжките, и ставам по-лоша,

ала ти ме харесваш такава.

Във живот все по-мъжки няма време за прошка

и не знаем кой взема, кой дава!

Не, не искам да бъда с ореол на светица

и във иконостас да ме вграждат.

Във душите ни мъдри, дом преплели са птици

и мечтите им в полет се раждат.