Постинг
07.12.2010 19:38 -
Знам прекрасно, о, стари ми друже
След работния ден се прибираш -
впиваш в мозъка думи бодли.
Не разбираш ли, как не разбираш,
колко много от тях ме боли.
А навън бавно спуска се здрача,
с августовски звезди, като грях...
Не очите, сърцето ми плаче,
смея се без да ми е до смях.
Как така, че от толкова близки,
изведнъж се превръщаме в зли?
Не, не искам! Повярвай, не искам
да болиш, както мен ме боли!
Но от времето или от друго
се обгръщат сърцата ни в лед.
Знам прекрасно, о, стари мой друже,
че стихът ми не стига до теб.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.