Питам и разпитвам те често,

какъв е вкусът на тишината?

След размисъл над неизвестното,

отвръщаш: "На ягоди от гората."

Често ти поставям въпроса:

Какъв е цветът на тишината?

Отвръщаш ми: "Много е просто -

чара светъл след дъжда на дъгата."

Какво ли обаче ти чувстваш,

когато мълчим с теб в тишината?

Отговорът лежи върху устните:

"Тишина е  ритъмът на сърцата."

Искам пак твоето мнение:

С какъв аромат е тишината?

Отвръщаш: "Няма съмнение,

че е вълшебния дъх на цветята."

А можем ли да я докоснем

с тела или с ръце тишината?

Туй, мое момче, слънценосно

го постигаме с танц на сетивата.