Омръзва ми да бъда все във рокля,

смирена, като древните жени.

И женско чувство дните ми да стопля

пред поглед непрекъснато ревнив.

 

Обуя ли си джинси кадифени,

аз ставам пак на вятъра сестра.

Пулсират пътища и дни във мене

и правят ме и силна, и добра.

 

В косите ми, от слънце обжарени,

с дивашка жажда вплита се бръшлян.

И тръгвам, надалече устремена,

към нечий свят - примамлив и желан.

А там - каквото сабя покаже! :-)))
Успех!
Волница си!
Чу

Ние, поетите сме волни същества, никой и с нищо не може да ни подреже крилата, каквито и обрати да ни сервира съдбата. Благодаря за пожеланието, Чу! Творчески успехи и на тебе! И не само...

усмихна ме...слънчев ден ;)

Слънценосна Ники!