Дъждът в люлка от тишина ме приспива,

приласкал ме като мъж на рамото си.

За тази нощ не искам нищо - щастлива съм.

Да не беше оня силен копнеж само,

дето утре ще ме кара да търся единствения,

дето ще ме пришпорва към нови победи

над разума, над инстинктите, над излишното мислене,

над навика отстрани да се гледам,

над страха ми какво ли ще кажат хората

и няма ли стъпката ми да е сгрешена...

Знам само, че от утре пак ще се боря

със женското си несъвършенство.