Понякога изпитвам

такава нужда от обич,

че се задъхвам.

Тогава

въздухът, който дишам, е малко,

светлината, която ме облива, е малко,

хората, които ме обкръжават, са малко.

В тези мигове не ме оставяй сама,

защото ще загина...

           ***

Като сянка призрачна

ще ме виждаш в сънищата си -

неуловима;

като пространство пулсиращо

ще те обгръщам целия -

несъществуваща;

ще присъствам тихо

в образа на всяка,

която си желал.

И изпълвайки живота ти,

ще се превърна в обич.

           ***

Чувствам се много самотна,

когато съм с тебе.

Но когато те няма,

съм безкрайно сама.

Не си отивай никога -

искам да съм самотна!