В средата на вселенския площад,

издигнато е коледно дърво.

Без яслите, свещичките - какво

е дядо Господ в приказния град?



И старата легенда оживя,

чрез пещерната Дева, с вятър... Той

е онзи странно-яростен герой -

отнякъде си появил се звяр.



Елхата блъсна, пръсна стъкълца...

Той рози от върха й би раздал,

вместо със златна коледна звезда,

зарадвал би големи и деца.



Ах,... розова снежинка прелетя,

далече към безкрайния всемир.

На Коледа с Христос донесе мир

и Боже чедо го нарече тя.



А вятърът- немирник луд снега

завърта го и с шеметен поклон,

навлизайки във Коледния дом,

помаха ни за сбогом от брега.